Гърция в плен на дрогата “Сиса“ |

„Сиса“ се прочу по света като „гръцки Кристал мет“. Всъщност става дума за разреден метамфетамин – с хлор, алкохол или киселина от акумулатори. Последиците за консумиращите „Сиса“ са фатални и видими с просто око. Това пише Дойчев Веле в свой анализ.

На улица „Аристотел“ в Солун се издига паметникът на някогашния гръцки премиер Елефтериос Венизелос, който минава за „основател на съвременна Гърция“.

В сянката на статуята обаче няма и следа от елинистка национална гордост: това е мястото, където се събират градските бедняци – бедстващи алкохолици и наркомани, без постоянно жилище.

Местните хора знаят: това е и едно от централните места за пласирането на субстанцията, придобила известност под името „Сиса“ – гръцката версия на „Кристал мет“.

„Сиса“ не е гръцко откритие
На една ръка разстояние е кабинетът на психиатъра Клеантис Гривас, експерт по зависимостите и наркоманиите – две теми, които в Гърция са по-скоро табу.

А град Солун е смятан за особено консервативен и затворен, що се отнася до деликатните въпроси. Затова и повечето местни твърдят, че там проблеми с прословутата „Сиса“ няма – това била атинска история.

Гривас посреща това с насмешка. Според него става дума за мит и неоправдано игнориране на проблема. А той започва още от името: думата има арабски произход и означава „шише“ или „наргиле“.

„Този етикет не ми харесва – това само създава объркване. По-добре е да се каже както си е, че става дума за разреден метамфетамин.“ Това е най-точното. А разреждането се извършва с всичко възможно: хлор, алкохол, киселина от акумулатори. Това намалява цената: по улиците на Солун една доза върви по 2-3 евро.

Гривас опровергава и медийните твърдения, че „Сиса“ е гръцко изобретение: „Въпросът е къде се произвежда основната суровина, т.е. метамфетаминът“. А той се внася от чужбина, след което в Гърция само се разрежда в „гаражни“ лаборатории.

На дъното
Потребителите на „Сиса“ не се интересуват от тези подробности. Нито пък от фаталните последствия от консумацията.

Дрогата въздейства бързо, но и въздействието ѝ е краткотрайно. Поради което зависимите от нея постоянно я търсят отново и отново – край паметника на Венизелос или пък по тъмните улички около гарата в квартал „Вардарис“.

Това е районът на проститутките, наркотиците и голямата бедност.

Страничните явления на разредения метамфетамин водят до преждевременно състаряване. Затова и хората, които консумират „Сиса“, се открояват на фона на останалите наркомани или алкохолици: изпити лица, развалени зъби, изпосталели тела.

„Сиса“ е последният стадий, до който може да стигне един наркоман, обяснява Дамианос Дуцис. Самият той в продължение на години е бил зависим от алкохола и наркотиците, а сега ръководи център за подпомагане на зависими в Солун. В него засегнатите могат да получат психологическа помощ от хора, които са успели да се освободят от зависимостите.

Потребителите на „Сиса“ обаче почти не се обръщат към този център – повечето отдавна са се отказали да се борят.

„Хората, които ползват „Сиса“, не са новаци в сферата на наркотиците“, казва Дуцис.

Преди това те са консумирали и марихуана, и хапчета, и алкохол. Мнозина са употребявали и хероин, но вече не могат да си го позволят.

„Това са хора, които биха взели всичко, само и само да им подейства. Купуват каквото им се предложи на улицата.“

Държавата не подкрепя достатъчно засегнатите
Дуцис знае от собствен опит каква е ситуацията на зависимите в неговата страна: „Когато самият аз бях наркозависим, в един момент потърсих помощ. Бях при психиатри и в различни институции, но така и не можах да намеря решение.“

Обръщаше се внимание само на физическото отражение на зависимостта, но не и на психическото.

През последните години бяха разработени множество възможности за терапия. В Гърция обаче държавата държи монопола върху лечението на зависимостите и не дава възможност на частните инициативи да се включат в системата с нови терапевтични форми.

Политиците проявяват интерес към темата  най-вече в рамките на предизборни кампании и фотосесии. Те обаче не се насочват към същността на проблема.

„Истински добра помощ не може да се намери. За разлика от Германия, в Гърция няма институции или фондации, които да се занимават с тази тема“, казва психиатърът Клеантис Гривас.

Към това се добавя бюрократичният манталитет, който е разпространен не само в сферата на здравеопазването, а в страната като цяло.

„Ако в Гърция се потърси помощ в предназначените за това места, в повечето случаи тя няма да бъде получена, дори да я има. Тъй като на служителите просто не им се занимава с тази тема.“

А и в сферата на здравеопазването хората, които имат проблеми със зависимостите, се третират като хора второ качество.

„Политиците трябва да са наясно къде е същинският проблем. Ако зависимият човек се посреща единствено с предупреждение или насмешка, това не е решение.

А ако му се каже – спри с наркотиците или по-добре пий умерено, това показва, че не се разбира за какво всъщност става дума“, казва Дамианос Дуцис. Той знае, че докато истинските проблеми се премълчават, винаги ще има място за субстанции като „Сиса“.

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"