Проф. Маринов с потресаващи новини за касапите от Негован, сравни ги с Хитлер |

Фрапиращи детайли изнесоха органите на МВР след безпрецедентното разплитане на единственото двойно убийство с разчленяване в криминалната история на България. Останките, открити от рибар край Негован, които се оказаха на Йордан и Марияна Атанасови, са разпръснати от предполагаемите извършители на престъплението нарочно – за да бъдат разнесени от животни.

Убийството е планирано близо година, а двамата задържани и по-късно признали вината си са прекарвали по-голямата част от денонощието в прекалена близост, връщали са се няколко пъти на местопрестъплението и са подарявали плячката на любимите си.

Нещо повече – те не изхвърлили пистолетите си, а ги скрили.

Какво разкрива за извършителите поведението на майсторите Пламен Шляпашки и Георги Нанчев и как би могло да се тълкува? Заковава ли ги пред съда или може да им позволи да шикалкавят?

Ръководителят на направление „Съдебна психиатрия“, ЦПЗ „Никола Шипковенски“ – проф. Петър Маринов разкри отговорите на тези и много въпроси в интервю за Dir.bg. 

– Какво би могло да отключи такъв вид действия у двама души със семейства и деца? Каква психика е нужна, за да се стигне до разчленяване на труп?
– За разчленяването на трупа може да има много мотиви. То може да е свързано и с опит за заличаване на следи от извършеното деяние. Това не е нещо фрапантно, защото, доколкото разбирам, става въпрос за криминално действие, което е свързано включително с опит за получаване на материална облага.

– Стана ясно, че са добри и търсени майстори за ремонтни дейности. Какво ги е накарало, щом имат семейство и работа, да посегнат на чужд живот за пари?
– Това, което видях по медиите, е, че при единият има излежана присъда. И двамата са криминално проявени. Когато човек се свърже с този модел на поведение, той, независимо колко добър майстор е и колко добро семейство има, това не означава нищо. За него обществените му отношения и норми могат да бъдат погазени лесно. Няма нищо, което да е особено, различно от други подобни криминални случаи. 

– И все пак звучи изненадващо, че двамата са пощадили кучето на семейната двойка, която са разчленили. Пуснали са го на свобода. Единият искал да го гръмнат, другият се смилил. Как тълкувате тези техни действия?
– Много лесно ги тълкувам. Хора, които са извършили изключително тежки престъпления в историята на човечеството, са били изключително мили към своите кучета, например Адолф Хитлер. Той е милеел за домашните си любимци.

Това не е нещо ново. Така че отношението към собственото животно или друго такова не винаги е свързано с отношението към конкретен човек. В конкретния случай със семейство Атанасови – ако човекът остане жив, много бързо ще ги уличи в това, че са извършили престъпление, докато кучето не може.

Нещата са разбираеми, като се погледне цялостната картина. Не може да се направи извод от това, че те са пощадили кучета, за това, че те имат достатъчно солидни задръжки при отнемане на човешки живот.

Тоест, ако човекът им пречи, няма да има пощада. Както и ако кучето бе попречило. 

– По-рано началникът на Криминалния отдел към СДВР Ангел Бадънков разкри, че е забелязал повече от професионална близост между Пламен Шляпашки и Георги Нанчев. Възможно ли е интимна връзка между двамата да е в основата на съучастничеството им или са се сближили заради плана, който са имали?
– Комисарят очевидно не казва всичко, което е забелязал. Това е обяснимо. Но е възможно тази близост да е именно заради общата им цел. Още Достоевски е описал, че престъпните намерения и планове обединяват хората много силно.

Шеф в СДВР разкри как разфасованите Йордан и Марияна са подписали смъртната си присъда

Така че никакви други неща освен общата тайна не могат до такава степен да сближат хората да са по 18 часа заедно. Много голяма близост може да означава изключително широк периметър от отношения – като започнем от изключително близки, семейни приятели, до сексуални отношения.

Така че не бих тълкувал връзката им като интимна, без да има данни за такава. 

– Хранили са се заедно, смеели са се след жестокото зверство. Какъв е този модел на поведение?
– Когато говорим за норма и патология, разбира се престъпността не може да се впише в нормата. Защото престъпното в обществения порядък не е нормално. Но то не е болестно в огромната част от случаите.

То е просто девиантност. Тоест нещо, което е дълбоко неприемливо, не зачита нормите, но не е психично заболяване. В този смисъл и косвения поглед, който имам по случая, не виждам да става дума за психично заболяване тук.

– Какво е това поведение да не ти пука, че си убил човек? Характерно ли е за други случаи според съдебната психиатрия? 
– Когато човек е приел тази роля – на извършител на тежко престъпление, той усеща, че това е нещо нормално. Обикновено не изпитва вина, защото е убеден, че когато извършва престъплението, е прав.

Второ – повечето от тези хора не допускат, че ще бъдат заловени и наказани. Никой престъпник не смята, че ще бъде осъден, когато извършва престъплението. Просто това не му минава през ума. Липсата на човещина я наблюдаваме в много престъпления, включително потресаващите убийства на деца, включително в случая със 7-годишната Кристин.

Невинаги това е психична болест. Това просто е moral insanity – морална лудост. Липса на морални устои, но не психична болест. 

– Как тълкувате действията на единия майстор – Георги, който подарява бижутата на убитата Марияна на собствената си жена и тя ги носи дори в момента, когато полицаите отиват да правят обиск?
– Явно въпросната съпруга не е имала представа за произхода на този подарък. Що се отнася до акта – многократно се е случвало и е описано и в литературата – тежки престъпници имат великолепни семейства. Включително босове от мафиотски фамилии, от Италия – семействата им са изключително изрядни и това не пречи те да отнемат човешки животи без въобще да се замислят.

Другият случай, който бих подчертал – това е случаят на разкрита педофилска мрежа в Белгия, като се оказа, че основните играчи в тази мрежа имат много добри семейства и прекрасни отношения със съпругите си. Без това да ги прави болни хора. 

– Можем ли в съдебната психология и психиатрия да говорим за комплекс от бедността? В случая – наблюдаваме в поведението и на двамата задържани желанието да си купят някой ден имения, да са милионери (бел.ред. – информацията е от активните им профили в социалните мрежи, където позират в къщите на заможните си работодатели и споделят амбициите си)? Как обяснявате тези техни прояви?
– Понякога този тип поведение в ситуация на социално неравенство се обяснява не много трудно – някои от тези хора имат изграден мироглед, че те отнемат от богатите това, което не им принадлежи, според отнемащите.

В случая те не са нещо като Робин Худ и не дават отнетото на бедните, а на себе си – като по-бедни. Те нямат толкова средства, колкото жертвите на нападенията им. Отново не чувстват вина. 

– Единият от двамата – Георги, познава жертвата Йордан от 15 години, но действа едва когато се запознава с втория задържан – Пламен, с когото се срещат преди година. Защо не е посегнал по-рано, защо не е намерил друг съучастник?
– Когато се действа в група, в случая тандем, най-безразсъдният и решителният взема превес. Това не е правило, но е изследвано в психологията – този, който има най-малко задръжки, той изземва лидерската роля в групата.

Така че явно е била необходима такава симбиоза между тези двама души и този, който е по-решителен и самонадеян, е заиграл ролята на лидер.


Снимка: Фейсбук страница на Георги Нанчев

– Това до известна степен се наблюдава и при задържането –  Георги си признава почти веднага след появата на полицията, докато Пламен отрича до последно – поведение, което полицаите определиха като „неадекватно“. Пламен твърди, че не знае за какво го задържат…
– Нормална реакция. 90% от задържаните казват, че нямат нищо общо със случая.

– На фона на практиката Ви, как ви изглежда целият случай с телата, открити край Негован?
– Не мисля, че е някакъв случай много по-различен от другите извършени убийства на беззащитни жертви, които се случват в много от малките населени места в България, част от тях за съжаление и неразкрити до момента.

За кражба на материални ценности, пари, бижута – не е нещо, което звучи странно. За съжаление такива са действията в престъпния свят. Не бих го определил като потресаващо в сравнение с изнасилване и убийство на дете в малолетна възраст. 

– Защо според Вас двамата задържани не са се отървали от пистолетите, а ги крият в тайник?
– Има много хипотези, които могат да бъдат повдигнати. Например, че тези пистолети може да им потрябват в бъдеще и второ – една дълбока увереност, че няма да бъдат разкрити.

И както се вижда, самото разкриване някакси се случва не непосредствено след деянието, а доста време след него. Тъй че те са положили доста сериозни усилия да не бъдат разкрити. И самочувствието им да запазят пистолетите е обяснимо.

– А фактът, че са се връщали няколко пъти на местопрестъплението, дори без да влизат в дома, за какво говори?
– Още от романите на Агата Кристи и Артър Конан Дойл ние знаем, че престъпникът винаги се връща на местопрестъплението. Явно има някакво късче от душата, което пак, по някакъв начин затаява фрагменти от съвестта и повечето отиват там, за да облекчат съвестта си донякъде. Много странен феномен, но е описан още от класиците в криминалната литература.

– А не за да нагледат какво се случва, така ли?
– Какво да се случва? Доста време нищо не се случва, доколкото знам. Това, което се случи, е в последните дни. 

– Какво ще е развитието на тази история? Възможно ли е двамата задържани, които вероятно ще бъдат оставени за постоянно в ареста днес, да сменят показанията си в съдебна зала?
– Разбира се, възможно е. Но смятам и че прокуратурата и полицията не разчитат само на техните самопризнания. Виждам, че вече са натрупали доказателства, които ще бъдат изложени. Вече съдът решава оттам нататък.

– Казахте, че е можело отново да използват пистолетите. Появиха се и данни за евентуално разследване за техни други жертви. Смятате ли че може да има или е можело да има и други престъпления. Това възможна хипотеза ли е?
– Зависи всичко от разследването на полицаите. Могат да изникнат още много неща, които не знаем. Но не може да се отхвърли такава хипотеза. 

– Споменахме доста романи в това интервю – смятате ли, че подобен случай вече е виждан в световната криминална история?
– Има и по-страшни случаи. За съжаление това е един отвратителен случай, който показва как човекът може да загуби всичко човешко в себе си и да не зачете живота на другия по никакъв начин.

Тоест, доколкото в медицината нагласата е съвсем обратната – как да спасим човешки живот, при някои хора, които уви са затънали в този тип мислене, човешкият живот няма никаква стойност и той просто може да бъде отнет без колебание и това само за да донесе някаква облага за извършителя. 

– Казахте, че единият може да е взел превес над другия. Еднакво виновни ли са те пред Темида?
– 
Въпрос, който съдът ще прецени. След като се разнищят всичките обстоятелства и доказателства, вината се преценява спрямо физическото участие в престъплението. Единият, че е по-инициативен в случая, не означава, че и участието му е еднакво. Тук се анализират детайлите. 

– Разчленяването в този случай бе един от фактите, от които ни побиват тръпки. Крайна проява ли е това чисто психологически, безизходица ли е или избор?
– Трупът за тях не е нещо значимо след убийството. За тях той е просто доказателство. Това доказателство трябва да изчезне. Те не разсъждават по начина, по който разсъждават повечето хора. Че това е грях – да разчлениш и разхвърляш един труп. Трупът за тях е заплаха. 

– Споменахте няколко пъти ужасяващия случай с изнасилената и убита 7-годишна Кристин. Как тълкувате психологията на нейния убиец?
– Той е човек, който има отклонение в сексуалността. Това не е първото му сексуално престъпление. Такива хора са изследвани още в 19-и век от един много голям австрийски професор – Рихард фон Крафт-Ебинг. Той е определил това проявление в човешката психика като психопатия сексуалис. П

сихопатия сексуалис е тази психопатия, при която човек изпитва наслада от много тежки сексуални извращения – в случая педофилски с много изразени садистични елементи – нанасяне на тежки травми и рани на жертвата, които завършиха с летален изход.

Това нещо е много изследвано и има едноименна книга, в която проф. Ебинг е описал 142 такива случая за своето време. Това не е нещо ново за психологията, психиатрията и медицината.

– Кастрацията лечение ли е в такива случая?
– Разгоря се голяма дискусия относно кастрацията. Мой добър приятел – д-р Тенев от Айова, САЩ, ми каза, че там е практикувана клиничната кастрация, обаче след дългогодишна дискусия са я отменили. Видели са, че няма полза от нея.

Защото това, че няма тестиси или те са блокирани, не пречи на психопата да бъде садист. Садизмът се корени в мозъка, не в тестисите. Кастрацията не решава големия проблем.

Кастрацията до известна степен може да го омекоти , но това, че един извършител не може да извърши полово сношение поради липса на ерекция, еякулация и прочее, не означа, че не може да бъде безкрайно садистичен към жертвата си – да я реже на парчета, да й избоде очите и т. н. Кастрацията не решава проблема със садизма. 

– Отново да се върнем към случая със задържаните за убийството на семейство Атанасови. Ваши колеги вероятно ще изготвят част от експертизите. Каква ще е тяхната роля в процеса?
– Те ще дадат своето заключение дали се отнася до хора с психично заболяване или просто имат много тежки особености на психиката, но не са болни. И оттам нататък вече във втория вариант, който е според мен по-вероятен, тези хора минават по общия ред на съдебна процедура. 

– Тези самопризнания може да намалят значително присъдите, независимо че е двойно убийство. Това се случва, ако съдът се съгласи на съкратена процедура – тогава следват до 30 години затвор. Нали така?
– Въпрос на тълкувание от съда е. Важно е дали самопризнанията са дошли след задържането или преди него. Това не е нещо, което е казано, че задължително трябва да бъде зачетено. Това е в компетенцията на юристите.

Случаят е много потресаващ, изглежда много добре замислен и планиран. Осъществен е с доста добра точност и със значително затрудняване на следствените органи. Въпреки това чест им прави на разследващите, че се справиха. Все пак намериха нишката на престъплението. 

– Тя се оказа в бидоните, в които са били тленните останки. Защо не са се отървали и от тях?
– Всеки престъпник допуска минимална грешка. Именно тя помага на полицията да се справи. Ако не допускаха грешки, нямаше да може нищо да се направи. 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"