Адвокати vs прокурори: Теория на революционната ситуация, по Христо Иванов |

Интересно е да се наблюдава състоянието на „пост истина“ /по Харалан Александров/, в което живее нашето общество. Състояние, в което истината няма никакво значение, а единствено важни са интересите, пише „Труд“.

В името на тези интереси, независимо дали политически и/или финансови, с шизофренно раздвоение едни и същи политици и свързаните с тях медии ежедневно, даже ежечасно, експлоатират едни и същи надлежно зададени опорни точки.

Например, да се представи масовата подкрепа за кандидата за главен прокурор Иван Гешев от колегите му в цялата страна като образец на тоталитарно мислене, направо като рецидив на отминали времена.

В същото време, една декларация, подписана от председател на адвокатска колегия и обявена за безалтернативно мнение на всички адвокати от гр. Пловдив и областта, е представена като съвършен образец за демокрация.

Нещо повече, час след публикуването й тя вече бе прогласена от услужлива медия за първи пример за „институционална реакция“ срещу Гешев и тези, които го подкрепят. Така, от едната страна са подписите на стотици прокурори, следователи и съдебни служители от цялата страна.

От другата страна е „автентичната позиция“ – тази на председателя на адвокатската колегия в Пловдив адв. Иван Дерменджиев и още трима или четирима негови „съратници“.

Тук даже няма смисъл да се обсъжда въпроса дали са питани всички адвокати от ПАК и дали те подкрепят шумно оповестената декларация. Достатъчно е, че така мислят адвокатите Стефан Левашки, Емилия Недева и Михаил Екимджиев.

Достатъчно е също, че така те дават началото на още един елемент от плана „АнтиГешев“, умело режисиран от един техен колега с прекъснати адвокатски права в миналото, сега лидер на малка, но креслива извънпарламентарна партия. Иначе, от текста на декларацията прозира безспорния талант на адвокат Недева, вече добре трениран от множество подобни писания.

Според пловдивски адвокати, декларацията на „ръководството им“ е била пълна изненада за тях, а председателят Дерменджиев, по мнение на всички крайно неспособен да „роди“ такъв текст и замисъл, е действал по стриктните указания на ментора си Стефан Левашки.

Самият адвокат Левашки пък от няколко месеца е спряган за кандидат на „Да България“ за кмет на Пловдив и пак според мнозинството от колегите му ще направи и невъзможното, за да изпълни поръката на партийния председател.

Коментира се още, че след като не успя да използва Висшия адвокатски съвет, сега ръководството на тази партия има друга цел – да подбуди протести и декларации по места, като така се създаде впечатлението, че цялата българска адвокатура е противник на този кандидат за главен прокурор.

Разбира се, такъв замисъл не би могъл да се осъществи и без активната подкрепа на дежурните медии.

Всъщност, всичко това, вярно или не, е без значение. Важни са няколко други неща. Безспорно е, че масовата подкрепа за Иван Гешев от колегите му е безпрецедентна. Основната причина за нея всъщност е, че Гешев е един от тях. Той е прокурор, подкрепян от прокурори. Но тя се дължи още и на една груба политическа грешка, допусната от Христо Иванов.

Директно, в ефир, той заяви, че това което се случва срещу Гешев, е политически натиск. Реакцията на прокурорите оттук нататък беше предвидима.

Между другото, в подобна ситуация точно така щяха да реагират и съдиите, и адвокатите, ако тома касае избор в тяхната гилдия. Друг е въпросът, че тогава това би било представено точно от сегашните малолитражни политици като недопустим политически натиск, а сега срещу прокуратурата за тях е образец за демокрация.

Оттук нататък т. нар. протестърска общност и нейните спонсори /видни обвиняеми и подсъдими, някои от които укриващи се от правосъдието/ трябва да минимилизира щетите, ако иска да успее в действията си срещу прокурорите и Иван Гешев в частност.

Трябва да представи планираните активни мероприятия – протести, декларации, шествия и всички други познати форми на площадната демокрация, които ДаБълското мислене готви, като проява на автентичното гражданско недоволство.

Трябва да се разграничи от физиономията на Христо Иванов, защото той отдавна е „белязан“ с пълен провал в тази кауза.

Един от начините е простичък, но ефективен, без значение дали е полезен за обществото, за съдебната власт и за всеки обикновен български гражданин: като противовес на професионалната общност на прокурорите да се настрои тази на адвокатите /нещо което явно вече е в ход/.

Естествено внимателно, през проксита, чрез уж неутрални фигури като пловдивския адвокат Иван Дерменджиев, за да не прозира сянката на „Да България“ или друга политическа сила, както и да остане зад кулисите истинският режисьор – човекът, менажиращ медии, партия и НПО, за да прави бизнес.

За неговите цели няма значение и това, че такъв подход е все едно да се опитваш да настроиш например учителите срещу лекарите в страната, защото не ти харесва избора на последните за тяхното собствено професионално бъдеще.

Без значение е и че това само допълнително ще сплоти прокуратурата /ефект, който дори Христо Иванов не отчете и така допусна още една „капиталска“ грешка/. Важното че се руши и малкото държавност, останала в нашата страна, по чисто конюктурни политически и икономически причини и интереси. Но какво да се прави – генетично вродените комунистически рефлекси е трудно да бъдат овладяни.

Те им говорят, че „революция“ скоро не е имало и е време за атака срещу „класовия враг“. Защото ако този враг успее, всъщност ще е победа на законността. И в същото време – техен политически залез, този път окончателен. А накрая – залез и на режисьора, който от години безнаказано миксира пари, политика, грантове и медии.

В конкретния случай Христо и компания пропускат нещо важно – огромната част от българските адвокати /освен че редовно плащат вноски и осигуровки/ са хора мислещи, в чиято ценностна система професионалният авторитет стои далеч над политическата конюнктура.

А в общ план – замислената „революционна ситуация“ ще се окаже поредната грешка на бившия министър на правосъдието и хората в сенките зад него. Защото диктатурата на малцинството винаги е обречена на неуспех. Както исторически, така и във всяка професионална общност.

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"